aboyer


aboyer
v.intr. (lat. pop. °abbaudiare, de baudari) 1. джафкам, лая; 2. прен., лит. викам срещу някого, обиждам го; aboyer contre qqn. викам по някого; 3. разг. разгласявам; aboyer la nouvelle разгласявам новината. Ќ des chiens aboient, la caravane passe кучетата си лаят, керванът си върви; chien qui aboie ne mord pas куче, което лае, не хапе.

Dictionnaire français-bulgare. 2014.